Погрешни идеи при изучаване на методите за промяна.

«Съществува някакъв стереотип, нещо като обуславяне, което тласка много дошли да се учат да повтарят това еднотипно погрешно поведение:

1. Да очакват, че резултатът идва от метода.

Много често хората ме питат, какво може да направя за тях. В някои случаи, първите думи след «Добър ден, господине» са: «Боли ме тук, боли ме там, оперираха ми това и имам такъв и такъв проблем ….». И след всичко това следва дълго мълчание.

Истина е, че когато човек страда, той изпитва нужда от бързо и ефикасно решение. Когато ни боли, напълно нормално е да желаем това да спре. Ако не е успеем сами, ние се обръщаме към друг. Това е съвсем приемлеиво за мен. Но е учудващо да констатирам, колко много членовете на обществото ни са склонни да оставят живота и съдбата си в ръцете на други, сякаш самите те нямат никаква власт над тях. Самоотказали се от своята сила, довели себе си до безсилие, много започват да мечтаят, че някакъв метод, ще ги освободи. Но не, всъщност е точно обратното. Всеки може да се излекува благодарение на силата за живот, която го движи. Ролята на метода е да активира тази сила, за да може тя за започне отново да работи в полза на равновесието и на тялото. Точно това удивително добре правят упражненията – тайсо. И единственият начин, да получите положителен резултат от тайсо, е да практикувате, като вложите тялото и цялата си жизненост в действие. Така практиката се заема със задачата да върне най-доброто от вас във ваши ръце.

Ако разбирате, че от вас зависи да активирате силите си, мисля че е добре да промените в живота си една друга, типично западна привичка, която е:

2. Да се опитвате да разберете определена практика с ума си, преди да сте я извършили/направили.

Не можем да се сърдим на никой, ние сме отгледани и научени по този начин още от детството: да използваме интелекта си, за да обхванем живота, е главният ни начин за функциониране. Въпреки това, трябва добре да си дадем сметка, че интелектуалното познание е много студено и безвкусно, сравнено с богатството на опита. Ако ви кажа, че съм преживял две години от живота си на Таити и вие не познавате това място, може би ще си помислите за кокосови палми, бял и розов пясък, сини лагуни, таитянки и малки рибки във водата …. По някакъв начин вие ще имате право. Но, ако започнете да наблюдавате внимателно вътрешните си процеси, ще откриете, че идеите, които имате за Таити са напълно субективни, а не реални. А може би Таити, това е ада? В края на краищата, какво знаете вие за Таити?

След като казах това, вероятно в съзнанието ви започва да се прокрадва леко съмнение. Ако ви поканя на интензивно обучение там, е възможно поради предвиждането на трудности, умът ви да се обезпокои от страха пред неизвестното.

Страхът от неизвестното е най-голямата пречка, която спира любопитните да направят първата крачка. Това е също пречка и за тези, които вместо да се отдадат без задръжки на изучаването на изкуството, за да вземат най-доброто от него, се задоволяват да разбират интелектуално. То често дава много научен вид, но измамата не трае дълго.

Най-доброто лекарство срещу страха от новото, от непознатото и срещу „лъжеца – ум”, е любопитството. Говоря за това спонтанно любопитство, което кара малките деца да откриват света. Без да насочват никакви мисли и спомени към срещаното от тях, те откриват, изучават и дълбоко се забавляват. Това качество е необходимо и за един добър ученик. Този, който казва „аз знам” или „ точно така, разбрах!”, не може да научи повече и в същност не помага на никого.

Поразително е да се види, какво детско любопитство и чистосърдечие проявява господин Имото, въпреки своето положение и силна личност. Мисля, че това е част от най-силните страни на голямата интелигентност.

На 4-6 октомври 2019 ще се проведе семинар на тема „Мисловните модели, тялото и неосъзнатото“: https://automaieute.com/2019/06/22/мисловните-модели-тялото-и-неосъзнат/
На 11-13 октомври 2019 предстои семинар на тема „Рефлексивно пътуване навътре в себе си“:

Третата идея, за която искам да говоря е:

3. Да не си давате реалистичен срок за успех

И накрая, след като мисленето замълчи, опитът може да заеме своето място и да помогне на ученика да разбере изкуството. Точно тази последна точка пропускат много хора. В „Посвещаващото познание” Рудолф Щайнер казва, че най-големият недостатък на чираците произлиза от факта, че те не си дават необходимото време за обучение. Искат да знаят, искат да разбират, искат да получат признанието, което дава знанието. Сокът още не е стигнал до плодовете, а те искат да ядат.

Когато изучавах техниките на Явара в една много древна школа Ягю Шинган Рю, г-н Кенджи Шимазу ми отвори очите за японското поведение по отношение на обучението в дадено изкуство. Веднъж, един от по-напредналите от мен членове на групата отиде при г-н Шимазу и се оплака, че бойната му техника не работи. Изведнъж г-н Шимазу скочи към ученика, хокайки го с мълниеносна енергия. „Как може да кажеш, че техниката не работи? Тя съществува от поколения, точно защото е оцеляла на бойните полета. Аз не ти преподавам теории, над които да размишляваш, а техники, които истинските бойци са изпитали в реалността! Колко пъти си практикувал тази техника, за да стане тя точна? Ако искаш да философстваш и да учиш теории, отивай в университета!”

Тези няколко думи обобщават една вселена, която се представя под съвсем различна светлина. Учиш и практикуваш. Учиш и практикуваш. Учиш и практикуваш. Когато накрая тялото е изковано, но не преди това, същността на техниката заема своето място и разбирането се появява. Да си даде време, за да достигне до този стадий, е истинско предизвикателство за днешното западно мислене, свикнало да получава незабавни резултати. Въпреки това, ми се струва, че франкските поданици от феодализма са научавали нещата от живота по този начин. Дълго е, но така те са достигали до огромно естествено знание и умение, което ние забравяме твърде скоро, притиснати от бързане.

Сега, когато разбирате важността на това да си давате време, за да научите добре всеки аспект на това, което ви обучават, това, че интелектуалното познание не води до умения, както и че промяната зависи от директното ви участие и въвлеченост, вероятно ще можете да съзрете „пътя” си в различна светлина. Живейте пълноценно.»

Оливие Несмон, 13 ноември 2009 г

Съществуват многорбойни методи, чрез които човек може да внесе промяна в живота си. Ролята на метода е да активира вътрешната ни сила, за да може тя за започне отново да работи в полза на равновесието на тялото и същността на практикуващия като цяло. Задълбоченото осъзнаване и промяната в разбирането на участниците по отношение на ключовите аспекти от изброените три заблуди, ще са основна тема на предстоящите семинари с Оливие Несмон тази есен.
27-29 септември – „Подвижно тяло – гъвкав ум“

4-6 октомври 2019 – „Мисловните модели, тялото и неосъзнатото“

11-13 октомври 2019 – „Рефлексивно пътуване навътре в себе си“

18-20 oктомври 2019 – „Трите устоя на осъзнато работещия професионалист“