Тайсо

Японският термин „тайсо” съдържа идеограмите за тяло (тай) и каляване, засилване, упражняване (со) и в най-общ смисъл може да се преведе като „гимнастика”, „упражнение”, „подготовка на тялото”, „засилване на тялото”. Написано с друга идеограма, „со” може да означава и „мисъл”, „мислене”, което влага допълнителен смисъл: „Мисли с тялото си!”
Всяко нещо, което правите с тялото си, за да го подготвите за друга физическа дейност, работа или действие, може да се нарече „тайсо”: упражненията за загряване, специфичните упражнения за засилване и подготовка на мускулите, разтягането, упражненията за релаксация преди началото или в края на въпросната дейност.
Понякога в бойните изкуства се среща изразът“джунан тайсо“ – упражнения за омекотяване и „гошин тайсо” – предпазващи упражнения или предпазваща тренировка.
Постоянната грижа на всяка практика или дисциплина за развитие на себе си, е да се създаде репертоар от упражнения, които да подобряват и поддържат в добра форма физическия и психически потенциал на всеки практикуващ, за да може той да изразява себе си по най-добрия начин. От тази гледна точка, предварителната подготовка за дадена дейност и възобновяването на физическите сили след нея, се явяват двете основни цели на тайсо. Поради това, чрез тяхното прогресивно и систематично изучаване практикуващите получават надежден подготвителен метод за физическо и духовно обучение, традиционно свързан с ученията на японските изкуства.
В този смисъл, тайсо е телесно обучително упражнение, което учи тялото на подходящите за него реакции при различни стимули, работа, умора, стрес, болка и д.р. Тайсо учи тялото да функционира самостоятелно, независимо и естествено, по-най-добрия за него начин, който ни е заложен още от зачеването.
Основните цели на изучаването на тайсо са:
1. Постигане на ясен вътрешен усет на двигателния апарат (проприорецептивна чувствителност) и на вътрешните органи (интерорецептивна чувствителност).
2. Осъзнаване и постепенно разбиране на автоматичните, спонтанни реакции на тялото и на неговото състояние.
3. Постигане на центрираност, баланс, точност и добра координация на движенията.
4. Поддържане на оптимална структура на тялото.
5. Пребиваване в състояние на отпуснатост, енергичност и висока жилавост на тялото.
6. Постепенно изграждане на физическа култура и способност за оптимално управление, самоконтрол и поддържане на тялото, придружени от жизнерадостно, спокойно, усмихнато отношение към живота.
7. Обучение на ума да следи всичките тези прояви на тялото и да открива собствените си състояния, свързани с тях.
Всяко отделно тайсо носи идеята за отпускане и огъвкавяване на тялото по специфичен начин и за възстановяване на вътрешното движение в точно определена зона, орган или система. Това става чрез възстановяване на добрата, оптимална структура на тялото.
Тайсо постепенно учи практикуващите сами да намират начини за хармонизиране на своите възгледи за здравето, живота и връзката със самите себе си. Това става чрез активно участие в един постоянен процес на учене, правене, опитване, задаване на въпроси и натрупване на опит.

При практикуване на тайсо е добре да се следват определени правила:
• Да се прави, колкото е възможно по-бавно и без усилия.
• Да се следват грижливо инструкциите на преподавателите.
• Да се диша според указанията.
• Да се уважават границите на собствените възможности, за да може бавно и постепенно те да бъдат разширявани. Упражняването да бъде в границите на разумното.
• Ако има специфичен медицински проблем, свързан с изпълнение на упражненията, практикуващият трябва, особено в началото, да работи под наблюдението на опитен практик, докато изучи правилното изпълнение и ефектите от него върху тялото и психиката.
• Упражненията да се изпълняват изключително внимателно при наличието на изкуствени елементи в тялото – пейсмейкър, стендове, изкуствени стави, пирони, винтове, пластини и др. или при бременност.

На 27ми септември предстои тридневен семинар с Оливие Несмон на тема “Подвижно тяло, гъвкав ум”: https://automaieute.com/2019/06/22/подвижно-тяло-гъвкав-ум/