В стара Япония са имали обичая да казват: „Ки това е животът.” Но в нашите ширини тази кратка дума затруднява онези, които искат да я преведат. Би било твърде просто да ограничим значението й до идеята за енергия, както често се прави в областта на алтернативната медицина. В Япония ки е свързано с един широк културен контекст, който поставя на преден план осезателната способност на живите същества и тяхното емоционално състояние в даден момент.
В говоримия език японците използват думата ки много често. Може да си помислим, че те познават идеално значението й. Въпреки това често съм ги виждал да се затрудняват, когато западняк ги помоли да обяснят, какво точно е това. Да се опиташ да обясниш ки, наподобява опита да опишеш какъв е вкусът на белтъка на яйцето. Всички го знаят, но повечето хора не могат да намерят думите, с които да говорят за него. Трудно е, защото ки не съществува като материален обект: повечето хора не го виждат/чуват/помирисват/докосват/вкусват. Това, което преживях в Япония, ме насочи към усещането – ки се усеща по-добре, когато се говори за него като за нещо. Това нещо се намира в центъра на отношението, което един човек установява със своето вътрешно или външно обкръжение. Всеки е чувствителен за това отношение, но го възприема по свой начин. Ние го изпитваме непрекъснато. Какво ви позволява да си изградите мнение за непознат от първата среща, още преди да сте разменили и дума? Защо е различно усещането, когато вашият партньор ви хване за ръка и когато полицай ви сграбчи над лакътя?

Отговорът е във възприятието, което имаме за себе си, за света и за другите, в отношението, което започва в момента на интеракцията. Това е, което в най-строгостриктен смисъл японците наричат ки.

Ки е стълбът на изкуството за добър живот. Казано е, че без ки нищо не може да съществува. За да се прояви, ки се нуждае от отношение между две чувстващи страни, също както и от отворено или разполагаемо пространство, за да може това отношение да се развива. Ки е способността да се възприема, също както и възприеманото нещо. Тя е „силата”, която един предмет или човек излъчват, също както и възприятието, което имаме за това излъчване.

И накрая, за да опростя всички мъгливи обяснения, приканвам всеки да държи сетивата и духа си отворени. Тази есен предстоят 4 семинара с автора Оливие Несмон: https://automaieute.com/store-page/. По време на тези семинари ще имате уникалната възможност да се докоснете до себе си по нов, непознат досега начин, да получите по-ясно усещане за ки и да постигнете различно възприятие за света. За известно време вашата роля ще се състои в това да бъдете внимателни за вашия начин да възприемате самия себе си, вашите партньори и всяко отношение, което преживявате. Дайте си достатъчно време, за да изградите своя опит. Когато бъдете достатъчно наситени и запознати с културния контекст, който дава цялата си ценност на ки, вие ще сте придобили интуитивно познание по-надеждно от дългите приказки.